Захариева: 2025 г. е реалистична дата за влизане в ЕС на страните от Западните Балкани

2025 г. е напълно реалистична дата за влизане в ЕС на страните от Западните Балкани, които са амбицирани и мотивирани да изпълнят изисквания, свързани с върховенството на закона.

Това обяви вицепремиерът и министър на външните работи на България Екатерина Захариева на конференция за икономическото и социално сближаване в региона на Западните Балкани. Тя даде пример с Албания, на която ѝ предстоят най-тежките  процеси за реформи.

Външният министър на България информира, че на 28 юни ще се обсъжда дали са изпълнени препоръките от албанското правителство, като се адресират проблемите с организираната престъпност.

Форумът е организиран от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Програмата за техническа помощ и обмен на информация на Европейската комисия, с подкрепата на Българското председателство и на българския Икономически и социален съвет (ИСС). Конференцията предшества срещата на върха ЕС – Западни Балкани.

Според Екатерина Захариева трябва да се припомни на страните от ЕС, че каквито и усилия да полагат новите страни членки и страните, които кандидатстват за влизане в Евросъюза, те са започнали своя път от много по-ниско ниво на икономическо и социално развитие. Тя смята, че не е случайно, че трите най-често срещани искания на гражданите са за солидарност, сигурност и социална Европа.

Повече свързаност

Вицепремиерът е на мнение, че  когато има добра транснационална свързаност в енергетиката и транспорта със Западните Балкани, бизнесът може да избира и така ще се създаде единен пазар в региона. 

Социалният министър Бисер Петков изрази готовността на България да подпомага дългосрочно европейската интеграция на Западните Балкани в областта на синхронизирането на трудовото законодателство и социалната закрила на гражданите. Той подчерта, че България има подписани спогодби  за социална сигурност със страните от региона, но освен тях нашата страна е готова да  да предложи и програми за тяхното изпълнение.

Подкрепа към страните от Западните Балкани декларира и председателят на Икономическия и социален съвет проф. Лалко Дулевски, който обеща експертна помощ при вземането на решения, която да осигури представителност на всички граждански групи.

Работодатели, синдикати, представители на граждански организации, които участваха във форума, се обединиха около тезата, че реформите в страните от Западните Балкани трябва да се правят не само заради членството в ЕС, но и заради гражданите. Представителите на страните от нашия регион говориха не само за европейската перспектива, но и за нуждата от транспортна и енергийна свързаност, от реформи, които да защитават гражданите.

Гласът на гражданското общество

Генералният секретар на Съюза на свободните профсъюзи на Черна Гора Срджа Кекович отбеляза, че европейската интеграция напредва, но неравномерно, заради недостатъчното участие на гражданите при вземането на решения.

По думите му хората очакват най-вече борба срещу корупцията и върховенство на закона, модерни работни отношения, социален диалог между работниците и представителите на работодателите.

Според него европейските закони се пренасят автоматично, без да се чува думата на гражданското общество. Кекович отбеляза, че нараства процентът на бедността, има проблем и с високите нива на безработица, с приемането на трудово законодателство, което дискриминира работниците и ги принуждава да емигрират.

Повече инвеститори

Питър Санфи, зам.-директор Държавни икономики и политики в ЕБВР,  смята, че съществува пропаст между страните от Западните Балкани и другите, които вече са членки на ЕС.

Той препоръча освен икономическа интеграция в социалната област, транспорта и енергетиката, да се обърне внимание и на възможностите за привличане на инвеститори.

Санфи посочи, че сега има доста бариери пред свободната търговия, затова и в страните от Западните Балкани преките чуждестранни инвестиции за петте държави са по-малко от половината, които получават държавите от региона, които членуват в ЕС.

Той цитира проучване на ЕВВР, според което под 20% от маладите хора  в Западните Балкани нямат достъп до финансово образование, което да им помогне да започнат собствен бизнес. Банкерът смята, че за интеграцията  са необходими програми за икономическо развитие както в държавния, така и във финансовия сектор, и подчерта, че в икономиките на страните от Западните Балкани все още е застъпена високовъглорадната икономика, но очаква това скоро да се промени.

Условия за предприемачество

Валентина Дисоска от македонската „Асоциация на жените в бизнеса“ е категорична, че промяна може да настъпи, ако усилията са насочени в създаване на условия за предприемачество, което ще създаде еднаква икономическа и социална среда в региона.

„Поотделно сме малки, за да излезем на световния пазар, липсват ни познания, мащаб и обем. Стоките ни не са конкурентни, но ако се обединим ще станем силни и конкурентни“, посочи тя и обяви, че институционална подкрепа и повече хуманност при подпомагането на бизнеса ще засили социалното предприемачество. Дисоска е на мнение, че това може да се постигне с помощта на гражданското общество.

Уилям Бартлет, координатор на научноизследователската мрежа LSEE за социалното сближаване в Югоизточна Европа, също акцентира на социалното сближаване, което трябва да бъде в основата на интеграцията на страните от региона.

„Сега в моделите на преход има неравнопоставеност на доходите, което ги различава от европейските социални норми, посочи той и напомни, че причините са в данъчното облагане пазарите на труда, безработицата и социалните плащания.

Бартлет даде пример със Сърбия и Македония, в които безработицата  намалява, но е по-устойчива в останалите страни от Западните Балкани.

„Трябва двукратно да се увеличат преките чуждестранни инвестиции, за да се достигне икономическото ниво на страните от ЕС, но проблемът е в адекватността на образователните системи за средно и висше образование. В бивша Югославия професионалните училища не се финансират, не са добре оборудвани и това ги откъсва от икономическите сектори, а и учебните програми не са пригодени към тях“, заяви той.

Проучване на LSEE показва, че завършват едва 53% от постъпилите във висши училища, едва половината от тях намират работа по специалността си три години след завършването на образованието си, а само 13% работят по специалността. Затова и работодателите дават слаба оценка  за компетентността на университетите.

Промени в данъците и социалните плащания

Бартлет препоръча промяна на данъчните системи и системите за социални плащания. Според него трябва да се  насърчат прогресивните схеми за данъчно облагане и ефективните политики на пазара на труда като се предвиди основен доход за социално слабите, уязвимите и маргинализираните групи на обществото.

Мирна Юсич от Центъра за социални изследвания ANALITIKA на Босна и Херцеговина потвърди, че проучване, което скоро ще бъде публикувано от Фондация „Фридрих Еберт“, показва, че неравенството в доходите е най-голямо в Сърбия и Македония и по-малко в Хърватска, където се приближава до нивата в ЕС.

„Последиците от това неравенство са социално изключване, конфликти, популизъм и намаляване на възможностите за икономически растеж. Като първа жертва на неравенството на пазара на труда падат жените, ромите и хората с увреждания, което увеличава процентът на неравнопоставеност“, подчерта тя.

Юсич критикува реформите на правителствата на страните от Западните Балкани, чиито праграми за социални реформи пренебрегват неравенството в доходите и коментира, че фокус  в активните политики на пазара на труда трябва да са образователните реформи, които да обхванат безработните със социални помощи.

Тя съветва да се обърне внимание на социалния диалог и социалната грижа, като местните правителства имат предвид приетите решения на Европейския стълб за социални права, като се акцентира върху капацитета при предоставяне на публични услуги.